Алхимията

Всяко магическо същество носи в себе си потенциала да развие тази древна способност. Не всеки се захваща, тъй като отнема много време и знания. За целта, трябва да бъдат изчетени няколко тома ценни книжа, да притежава комплект за алхимия и да използва съответните трансмутационни кръгове. Познанието на различните материали и техните рунически означения също са задължителни и нужни. Поради рядкостта на алхимията, книгите и предметите нужни за нея са разхвърляни из целия магически свят. Понякога се налага на практикуващите да проявят малко креативност, за да се сдобият с нужното.

Предметите се закупуват с грошове в магазини разхвърляни из целия свят. Открийте ги! Колкото по-висок клас/сложни са предметите/книжата, толкова по-силна е алхимията.

За повече информация по темата, прочетете постовете надолу.

Алхимията е древната метафизична наука/мистично изкуство за манипулиране и промяна на материята чрез използване на естествена/вътрешна магическа енергия. Този акт е известен като трансмутация и неговата последователност обикновено се описва като:

• Разбиране – Разбиране на присъщата структура и свойства на атомния или молекулярния състав на конкретен материал, който трябва да бъде трансмутиран, включително потока и баланса на потенциалната и кинетичната енергия вътре.
• Деконструкция - Използване на енергия за разграждане на физическата структура на идентифицирания материал до по-гъвкаво състояние, така че лесно да бъде преформатирана в нова форма.
• Реконструкция - Продължаване на потока от енергия, за да се реформира материалът в нова форма.

Правилното прилагане на този занаят изисква не само пълно разбиране на химията и древната алхимична теория, но и вид естествен талант за разпознаване и манипулиране на физическите обекти с магическа енергия, което изисква необичайни нива на интелигентност и способности. Тези забележителни личности, способни да изучават и практикуват алхимия, са известни като алхимици.
Има много начини, по които алхимиците могат да преобразуват различните вещества на света, като за някои алхимици се казва, че преобразуват чрез четирите класически елемента (вода, земя, огън и въздух), а някои чрез трите основни принципа (сол , сяра и живак), но основният принцип в самата основа на цялата алхимия е този на еквивалентния обмен.

Мистичната практика на алхимията да се създават предмети от сурова материя или да се превръща един обект в друг се смята, че е способна на всичко - наистина алхимията често се разглежда като магическа или чудотворна от тези, които не са запознати със занаята - но това е наука, да магическа такава, но наука и като такова е предмет на определени закони и ограничения, всички от които попадат в концепцията за еквивалентен обмен: „За да се получи или създаде нещо, нещо със същата стойност трябва да бъде изгубено или унищожено“.
В стандартната практика еквивалентният обмен е разделен на две части:

• Законът за запазване на масата: който гласи, че енергията и материята не могат нито да бъдат създадени от нищото, нито унищожени до точката на елементарно несъществуване. С други думи, за да се създаде обект с тегло един килограм, е необходим поне един килограм материал и унищожаването на обект с тегло един килограм би го намалило до набор от части, чиято сума ще тежи един килограм.
• Законът за естественото провидение: който гласи, че обект или материал, направен от определено вещество или елемент, може да бъде трансформиран само в друг обект със същия основен състав и свойства на този първоначален материал. С други думи, предмет или материал, направен предимно от вода, може да бъде трансформиран само в друг обект с атрибутите на водата.

Тъй като алхимичните сили, които се манипулират, не са човешки по произход, а от цялостта на света, последствията от опит за заобикаляне на Закона за еквивалентния обмен при трансмутация не са просто провал и прекратяване. Когато се направи опит за твърде много от твърде малко, това, което се случва, се нарича отскок, при който алхимичните сили, които са извадени от равновесие от двете страни на уравнението, се колебаят необичайно сами по себе си, за да се стабилизират - вземайки или давайки повече отколкото е било предвидено по често непредсказуеми и катастрофални начини като случайна мутация, сериозно нараняване или смърт.

Освен това, въпреки че не са необходими машини или оборудване за производство на магическата енергията, необходима за трансмутация, просто разбирането на последователността на трансмутация и ограниченията на еквивалентния обмен не е достатъчно. Точно както процесите на Разбиране, Деконструкция, Реконструкция и "За да се получи нещо, нещо със същата стойност трябва да бъде изгубено в замяна" са циклични понятия, самият кръг е основата на алхимията.
За да започне алхимична трансмутация, е необходим символ, наречен Трансмутационен кръг. Трансмутационен кръг може или да бъде начертан на място, когато е необходима трансмутация (с тебешир, молив, мастило, боя, кръв или дори очертан в мръсотия) или трайно гравиран или надписан предварително (върху предмет, дреха, татуировки), но без него трансмутацията обикновено е невъзможна и всички Трансмутационни Кръгове са съставени от две части:

Самият кръг е проводник, който фокусира и диктува потока на силата, прониквайки в енергиите, които вече съществуват в земята и материята. Той представлява цикличния поток на световните енергии и явления и превръща тази сила в манипулируеми цели.

Вътре в кръга има специфични алхимични руни. Тези руни варират значително въз основа на древни алхимични изследвания, текстове и експерименти, но съответстват на различна форма на енергия, позволяваща на енергията, която е фокусирана в кръга, да бъде освободена по начина, който е най-благоприятен за желания от алхимика ефект. В основната алхимия тези руни често са под формата на триъгълници (които, когато са позиционирани по различен начин, могат да представляват елементите на вода, земя, огън или въздух), но често са съставени от различни многоъгълници, изградени от различни триъгълници. Например: хексаграма е често използвана основна руна в Трансмутационните кръгове, защото създава осем многопосочни триъгълника, когато е вписана и следователно може да представлява всичките четири класически елемента наведнъж. Други, по-езотерични руни (включително астрологични символи, символични изображения и различни редове текст) са преобладаващи и представляват множество други, специфични функции за алхимичната енергия, която се освобождава. Експериментира се със смесването на различните руни заедно, за да се увеличи силата им, да се сближат резултатите им и да се създадат изцяло нови пътища за използване.

За съжаление, тези експерименти са родили тъмна и зловеща страна на алхимията. Дали от отчаяние, злоба или любознателна надменност, известно е, че няколко алхимици са се опитвали да приложат трансмутация към човешки тела и души, като по същество си играят на бог с човешки животи. Но точно както Законът за еквивалентния обмен се прилага за трансмутацията на нежива материя, опустошителни отскоци могат да възникнат при Човешката трансмутация, защото човешките животи и души са безценни според потока на света.

Опитите за връщане към живот на починали човешки същества са най-честата практика, която се нарича човешка. Използвайки различни експериментални теории и методи, множество алхимици са се опитали да възкресят мъртви любими хора, но подобни преследвания винаги са неуспешни, забранени от потока на вселената и самата алхимия.
Установява се, че възкресяващата човешка трансмутация е невъзможна, защото душа, която е напуснала смъртната спирала, е преминала в отвъдния живот и никога не може да бъде извикана обратно чрез човешки средства. Опитът ще предизвика отскок поради присъщата липса на каквато и да е конкретна субстанция, която да съответства на стойността на човешката душа, и поради факта, че започнатата трансмутация достига до непостижима цел. От известните опити за човешки трансмутации, отскокът е бил „вземането“ на части от тялото на инициатора от живия свят и в празнотата на потока.
В допълнение, за това, че са навлезли в отвъдния свят с човешката трансмутация, иницииращите алхимици по същество са призовани в Портата на Истината, за да се изправят срещу самата Истина. Да бъдеш изтеглен през портата дава на алхимиците големи алхимични и универсални знания - в замяна те плащат физическа такса, която обикновено приема формата на частите на тялото, "взети" от отскока - и способността да извършват трансмутации без кръг.

Следващата най-споменавана форма на човешка трансмутация е концепцията за алхимично създаден човек, наречен Хомункулус. Въпреки че до голяма степен се смята за невъзможен поради факта, че всички записани и докладвани опити за извършване на такъв са били неуспешни, този акт е един от онези, които са специално отбелязани в националната забрана за човешка трансмутация.

Друга ужасна форма на човешка трансмутация е манипулирането на човешките души. Въпреки че не фигурира в официални записи, има експерименти с човешка трансмутация, включващи извличане на души от човешки тела и алхимично свързване на споменатите души с неодушевени обекти, обикновено чрез руна, нарисувана с кръв върху самия обект. Въпреки че не са изяснени всички специфики на обвързването на душата, има обяснения, че желязото в кръвта се свързва алхимично с желязото в обекта (тъй като повечето случаи на обвързване на душата са използвали метална броня като съд) и самата кръв остава свързан с душата на човека, от който е взет. Самите кървави руни се различават въз основа на теориите и стила на всеки алхимик, който е извършил обвързването, но трите различни кървави руни, които са били разкрити, изобразяват искра или пламък (вероятно означаващи душа), обградени от други символи в начертан с кръв трансмутационен кръг, който предполага душа, хваната в капан/контейнер. По същество тези души съществуват в смъртния свят без телата си, могат да манипулират обектите, с които са обвързани, и да общуват вербално със съществата около тях, но, разбира се, има ограничения.
Въпреки факта, че тези души не могат да изпитат болка или да умрат с конвенционални средства, тъй като „телата“, които сега обитават, не са смъртни, актът на свързване на две такива различни неща е само временен, тъй като душата и съдът в крайна сметка ще се отхвърлят взаимно и ще се отделят.
Въпреки че манипулираната душа е независима от първоначалното си тяло, проблемите относно съхранението на знания и памет предполагат, че за да остане непокътната връзката на душата, оригиналното тяло трябва да остане живо някъде. Това създава друг проблем, тъй като душата и нейното първоначално тяло ще бъдат неумолимо привлечени едно към друго.

Химерната алхимия е клон на био-алхимията, който се стреми да "омъжи" по алхимичен начин две различни форми на живот в ново създание. Човешката трансмутация забранява на алхимиците да включват човешки същества в практика на производство на химери. Има обаче алхимици, които пренебрегват този указ и прекрачват прага в чудовищни експерименти.

Форма на алхимия, разработена от използващ алхимия Хомункулус, наречена Инстинкт. За да използва тази форма на алхимия, човек трябва да е преминал през Портата и да е видял Истината, както и да притежава Философски камък. След това позволява на практикуващия да „наруши“ Закона за запазване на масата, за да създаде енергия, която може да използва за захранване на своите физически движения и образуване на енергийни взривове от алхимична енергия.

Като цяло се смята, че съществува само в легендите, Философският камък отдавна е търсен от алхимиците като крайна цел на техния занаят. Докато алхимията е удивително извънестествено изкуство сама по себе си, нейните научни ограничения са такива, че мечтата за мистичен и митичен обект, способен да изкорени тези ограничения, се споделя от поколения практикуващи. Въпреки че в по-прагматични времена легендата за Философския камък е съществувала само във фантастичните илюзии на романтиците, легендарният усилвател всъщност е тайнствена реалност.

Философският камък може да приеме много форми, вариращи от бучка, подобна на въглен до вискозна течност и техният цвят в чисто материална форма винаги е тъмно, подобно на кръв, червено. Може значително да повиши ефективността на трансмутацията на алхимика, позволявайки им да заобиколят Закона за еквивалентния обмен и да извършат по-мощни трансмутации от тези, които обикновено са в рамките на техните способности. Освен това се говори, че Философският камък може да позволи на човек да завърши човешка трансмутация. Въпреки че се твърди, че Философският камък позволява на човек да „наруши“ Закона за еквивалентната размяна, в действителност цената вече е платена, тъй като позволява на човек да направи нещо невероятно трудно (като връщане на мъртвите). Един пример от далечната история е, че безброй човешки животи се жертват, за да се създаде камъкът. Всеки живот или душа е безценен в алхимично отношение, така че позволява на алхимика да размени тези души за нещо друго. За какво се разменят зависи изцяло от самия алхимик. То обаче може да варира от напълно равностойно възкресение на друг човек до безполезен ремонт на неодушевен предмет. Друг успешен пример е този на Никола Фламел, но той до последно не споделя откритието си, тъй като неговият камък дарява него и жена му с безсмъртие и се приема за крайно опасно, този вид знания да бъдат споделяни. Както историята показва, камъкът често бива използван за зли цели. Вярва се, че и други известни алхимици са открили как да създадат камъка по различни начини, но записките им са или унищожени, или дълбоко скрити.