Игрови Създания

От тук можете да изберете какво (игрово) създание, освен магьосник може да бъде вашият герой. Можете да започнете стартово с такъв или по-късно да решите да го превърнете в такъв.

Създанията могат да бъдат И магьосници ИЛИ да нямат Искра. Ако изберете героят ви да бъде само магическо създание, но не магьосник то няма нужда от фокус и може да прави само и единствено нещата описани във способности. Ако Изгорен стане някое от магическите създания, то Искрата му НЕ се възстановява.

Всяко създание има собствено дърво със способности, които можете да отключите като покриете съответните изисквания на способността. По-долу можете да откриете подробно разписаните игрови създания. Или може да последвате следните линкове:

Способности

Лепирите са магически реанимирани човешки трупове, които са обитавани от духовете на починалия човек и които много приличат на живия човек, какъвто е бил преди трансформацията си. Лепирите се хранят и оцеляват чрез жизнената енергия (обикновено под формата на кръв) на живите, обикновено с тази на хората, и те също могат да трансформират други хора в лепири, като споделят собствената си кръв с тях.

Човек, който е консумирал лепирска кръв по някакъв начин (независимо дали като я е изпил, излял е в отворена рана или е бил инжектиран с нея) и впоследствие е умрял с кръвта в тялото си в следващите двадесет и четири часа, ще бъде магически съживен като немъртъв лепир, точно като лепира, който го е създал. Точното естество на смъртта на човека е без значение за този процес, единственото условие, което трябва да бъде изпълнено, е тялото да е повече или по-малко непокътнато и да може да функционира, след като се събудят. За да завърши трансформацията в лепир, човекът трябва да изпие значително количество човешка кръв, поне една глътка, в рамките на следващите двадесет и четири часа, или в противен случай ще умре. Лепирите могат да се хранят само с човешка кръв, за да завършат своята трансформация. Кръвта на животните или лепирската кръв не е достатъчна. Лепирът в трансформация не е нито истински жив, нито наистина мъртъв, докато не направи своя избор или да завърши своята трансформация, или да се въздържа от хранене и в крайна сметка да умре. Това поставя полулепира в странно пространство между двете състояния, което може да им повлияе по различни начини. Докато човек в преход не пие човешка кръв, за да завърши своята трансформация, той няма да бъде податлив на стандартните слабости на лепира (т.е. все още може да ходи на слънчева светлина и да влиза в домовете без покана).

Лепирите имат способността да бъдат изключително диви, хищни същества. Могат да бъдат МНОГО по-звероподобни и диви, отколкото предполага човешкият им вид. Те ръмжат, съскат, и извиват устни назад, когато са провокирани, оголвайки зъбите си в знак на агресия, когато са изправени пред заплаха. Но лепирите също са способни на човешки емоции, като състрадание, любов и самоконтрол. Въпреки това, в природата на лепирите е да бъдат насилствени и без значение какъв е техният морал или доброта, те почти винаги прибягват до такива действия, ако това е необходимо за тяхното оцеляване. Те изпитват усещания и чувства много по-интензивно от хората и в резултат на това им е много по-трудно да контролират емоциите си, всички от които са свързани с глада им по някакъв начин.

Свръхестествените сили, които поддържат лепирите, ги даряват и със свръхчовешки физически способности, както и със способности за контрол над ума. Техните физически способности като сила, бързина, ловкост, издръжливост, лечение и сетива стават по-силни с възрастта и опита. Имат способността да се превръщат в животно, като при всеки лепир е различно. Най-често срещано е прилеп, но има и такива, които се превръщат в котки, гарвани, плъхове, молци, сови, лисици и дори вълци. Вярва се, че са стерилни и не могат да се размножават, но това е мит. Един достатъчно развит индивид може да се размножи, като всяко друго живо същество.

Ако лепирите бъдат убити от дървен предмет, намушкан в сърцето им, тялото им изсъхва до сив цвят, а лепирските им вени се удебеляват и изпъкват от кожата им. Лепирите могат да изградят толерантност към някои слабости, като върбинката, което им позволява да се предпазят, когато се използва от врагове. Въпреки това, билката все пак ще ги изгори при контакт, но ако бъде погълнат, няма да ги отслаби толкова много, ако приемат малки количества с течение на времето, за да повишат имунитета си. 


Слабости:

Върбинка - Излагането или поглъщането на върбинка кара лепирите да станат силно трескави и слаби до степен, че дори може да попречи на техните лечебни способности. Освен това физическият контакт с върбинката ще изгори кожата на лепира. Лепирите не могат да използват умствените си сили на никого, който е погълнал върбинка или я има върху себе си.

Огън – Лепирите са силно запалими и чувствителни към огън и бързо ще изгорят и ще умрат от него, ако пламъците не бъдат изгасени навреме. Това качество е доказано полезно при изхвърляне на останките на мъртъв лепир без никакви физически доказателства.

Дърво – Раняването на лепир с дървено оръжие, като дървени куршуми, ще го обезвреди и ще му отнеме повече време, за да излекува нараняванията си, отколкото ако раните са причинени от друго вещество. Намушкването на лепир през сърцето с дървен кол или застрелването му с дървени куршуми ще доведе до мигновена и постоянна смърт.

Слънце – Слънчевата светлина и ултравиолетовите лъчи изгарят лепирите при контакт, а продължителното излагане ще ги накара да избухнат в пламъци и да умрат. Въпреки това, тази слабост може да бъде смекчена чрез използването на камъка лапис лазули. Обикновено се прикрепя към бижута, тъй като се налага лепирът да носи камъка през цялото време.

Способности

Вълколаците са превъплъщенци се , които имат способността да се трансформират от обикновен човешки външен вид в частично лупинов вид, който включва светещи очи (които биват златни, сини, зелени или червени в зависимост от ранга или други фактори) заострени уши, издължени муцуни, окосмяване, дълги нокти и зъби. В редки случаи вълколаците могат също така да имат толкова напреднали способности за промяна на формата, че всъщност могат да се превърнат в истински вълк или могат да се трансформират в голям, чудовищен, двуног вълк-човек.

Наред с промяната на формата, всички вълколаци притежават превъзходна сила, бързина, ловкост, изцеление и изострени сетива.

Силите на вълколака произлизат от луната, пълнолунието ще накара техните способности и емоции да бъдат толкова завишени, че мнозина губят контрол над себе си, което може да причини смърт и разрушение, ако не се третира правилно. Поради тази причина всички новопоявили се вълколаци трябва да бъдат обучени, за да устоят на импулсите, наложени от луната, което ще им позволи да останат в човешката си форма, освен ако не е абсолютно необходимо да се променят.

Има няколко известни начина някой да стане вълколак. Двата най-често срещани са да си роден като такъв или да бъдеш ухапан от вълколак. В невероятно редки случаи ноктите им също могат да превърнат човек във Вълколак, ако одраскат човека-реципиент достатъчно дълбоко, въпреки че се счита за по-малко ефективно от ухапването. Митове също твърдят, че пиенето на дъждовна вода от отпечатъка на лапата на вълк може да превърне човека в ликантроп. Тези методи обаче не са гарантирани за успех. Известно е, че децата на вълколаците се раждат напълно хора и в много случаи ухапването всъщност е убило техните човешки получатели, вместо да ги трансформира във вълколаци.

Вълколакът е най-силен, когато е в глутница с един Алфа (който е водачът на глутницата) и общо поне три Бета вълколаци, което съставлява основна глутница; в повечето случаи има определена йерархия в рамките на глутницата. Алфата черпи сила от своите Бета и обратно, което ги прави по-силни, по-зрели и по-ефективни в битка. Вълколаците без глутница са известни като Омеги, които обикновено се считат за по-слаби и по-лесни за победа и/или убиване от техните Бета и Алфа връстници, които имат глутници, за да ги подкрепят, въпреки че това не винаги е така; Омега може да бъде единственият оцелял член на глутница, която е била унищожена, бивш Алфа, който е бил изоставен от своите Бета или Бета, изоставен или изгонен от предишната си глутница, или, в най-редките случаи, са самотни вълци само от избор.


Въпреки че са невероятно силни, вълколаците притежават редица слабости, които могат да бъдат използвани от ловци, хора и други същества:

Смъртни – Само най-силните и стари върколаци имат някаква форма на безсмъртие. За останалите е трудно, но все пак възможно да бъдат убити по мунданни начини (напр. обезглавяване, сърдечна недостатъчност, задушаване, счупен врат и др.)

Вълче биле – изключително токсична билка за вълколаците. Често води до смърт.

Електричество – изключително уязвими към електричество, което по неизвестни причини изглежда пречи на естеството на техните способности. Поради тази причина е известно, че ловците използват електрошокови оръжия срещу тях.

Лунно затъмнение - по време на лунно затъмнение, когато луната е напълно покрита от сянката на Земята, вълколаците биват напълно отрязани от източника на своите сили и са като нормални хора за периода.

Способности

Водните хора, известни още като русалки в древните приказки на хората, са легендарни същества с рибешки опашки от кръста надолу, докато горната им половина прилича на човешка.
Предполага се, че първите русалки произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си.

Често русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения. Обитават както морета, така и реки. Рядко, но се срещат и в някои езера. Изкусително красиви създания с омайни гласове. Според вярванията, подлъгват хората към водите, за да ги удавят и изядат. Истината обаче е съвсем друга. Множество русалки, както женски, така и мъжки, са заловявани през годините и вековете поради няколко причини:

Първо - ако вържеш русалка за носа на кораба си, водите и бурите ще са мирни и ще те пази.
Второ - сълзите на русалките могат да дарят пиещия с безсмъртност, (пълни глупости). Всъщност сълзите им имат лечебни свойства.
Трето - люспите от опашките им, в зависимост от цвета, могат да се превърнат в скъпоценни и полускъпоценни камъни, или благородни метали (злато, сребро, бронз).

Именно по този начин русалките биват разпространени из цял свят и присъстват в историите на всяка култура.

Потопените кораби и лодки от тези създания са поради опитите им за бягство.
Миролюбиви са и не таят зли помисли. Могат спокойно да ходят по сушата, като трансформират опашките си в крака. Единствено, ако попаднат във воден басейн, или бъдат заляти с вода, опашките им се появяват. Не всички русалки са склонни на живеят на равно с хората на сушата. На рождените си дни русалките дават подаръци, вместо да ги получават; обратното на земните хора. Обожават морски деликатеси и за повечето русалки човешката храна е гадна и безвкусна.

Русалките имат по-дълъг живот от човешкия, някои могат да разговарят с водните създания и обитатели, изключително бързи и добри плувци са, хипнотично пеене. Изключително издържливи са, сетивата са им обострени и често твърдят, че хората им миришат лошо. Могат да дишат под вода.

Някои слабости на русалките са:

Смъртни – Въпреки удължената си продължителност на живота, русалеите все пак са смъртни, тъй като все остаряват и накрая умират. Те също споделят други от същите слабости като някои други свръхестествени и не-свръхестествени видове, включително хората (напр. дехидратация, обезглавяване, сърдечна недостатъчност, задушаване, счупен врат, токов удар и др.)

Дехидратация – Въпреки, че всяко живо същество може да умре от дехидратация, при русалките този проблем е много по-сериозен. Особено когато живеят на сушата, те се нуждат от много повече прием на вода на ден от човек, както и редовно да плуват. Вярва се, че носенето на перли помага с това.

Амбра – Това е старо вещество, което в даден момент е било използвано за направата на козметични продукти като дамски парфюм и пяна за бръснене. Изблича се от червата на кит и може да се използва за привличане и отравяне на русалки.

Болести - Русалите не боледуват често, но въпреки това, могат да бъдат заразени, ако попаднат на болен човек. Могат да бъдат и просто разпространители на даден вирус, както и да го предадат на други русалк. Някои симптоми включват отделяне на топлина от телата им и издишване на огън всеки път, когато кихнат.

Способности

Дриад е дървесна нимфа или дървесен дух, приел човешка форма. Първоначално дриадите са били считани за нимфи на дъбови дървета, но терминът е еволюирал към дървесни нимфи или хибриди човек-дърво. Често тяхната жизнена сила е свързана с дървото, от което са се родили и обикновено се намират в магически гори.

Движат се в нормалната си човешка форма през по-голямата част от времето. Превръщат се в голямо човек-дърво (приличащо на Ент от ВНП), като придобиват характерните за родното им дърво кора, листа и структура. Имат лица, от които започва короната им. Най-често произлизат и приличат на дъб, бук, бреза, върба. В различните краища на света са забелязвани такива олицетворяващи клен, баобаб, кактус, бонсай.

Когато се превърнат са бавни и тромави, но са физически силни и могат да повдигат много тежки предмети. Имат силата да използват кореновата си система и да разрушават скали, както и да пробуждат други дървета от същия вид като техния, които да се подчиняват на волята им.
Много срамежливи същества са и предпочитат да са сред природата, околкото сред хората. Въпреки това, голяма част от дриадите са се интегрирали сред хората и живеят сред тях. Върло против са изсичането на горите и мразят дърварите и дървосекачите.

Удълженият им живот, заради вида на дървото на дриадите е както дар, така и наказание. Ако се заразят с мана (болест по растенията) се превръщат в блит. Приличат на мъртва версия на дървото, губят възможността да контактуват с останалите представтели на техния вид и губят разсъдака си. Стават опасни и много разрушителни.

Освен маната, също както нормалните дърветата, слабостите на дирадите биват:

Смъртни – Животът на дриадите отговаря на тези на дърветата на които приличат, но може и да бъде удължен от други дрияди (някои дървета живяет до към 200 години, но с поддръжка и лекуване могат да оцелеят много по-дълго)

Огън – много лесно запалими са и се плашат от тази природна стихия. Въпреки, че много дриади са се адаптирали и са намерили начин да се предпазват или да издържат на огъня, за повечето е изпитание.

Студ – животоподдържащият сок (смола) в едно дърво може да започне да замръзва, ако е изложено на много студено. Сокът съдържа вода, така че се разширява, когато е замръзнал, оказвайки натиск върху кората, която може да се счупи и да предизвика експлозия, така да се каже. Болката е ужасяваща. Не харесват вятъра по подобна причина.

Дехидратация – oпростено казано, водата осигурява кислород и електрони за дриадите. Тя помага с циркулацията на смолата в тялото им и ако не приемат достатъчно могат да изсъхнат и загинат.

Прекомерен мрак – ако бъдат оставени без слънчева светлина дълго време, дриадът „окапва“ и започва да линее, докато не загине. Въпреки, че не е точно растение, светлината е важна част от съществуването им.

Способности

Орисницата е жена с разтроение на личността. Поради вида на дарбата им, тези създания винаги страдат от шизофрения или поне нещо много наподобяващо не-магическото разстройство.

Орисниците имат три лица – първото „докосва“ миналото, второто настоящето и третото – бъдещето. В зависимост от това, кое времепространство „докосват“ (виждат), физически се видоизменят леко. Когато имат досег с миналото се подмладяват, за настоящето не се изменят, а за миналото съвсем леко се състаряват. Тези промени са едва доловими за нетренираното око, но са там.

Смъртни са и страдат от всички слабости и болести като обикновените хора.

Когато получават видения (ако е за някого трябва да имат физически конакт с него), изпадат в транс и са напълно беззащитни. Нещо средно между сънна парализа и напускане на тялото. Така попадат в едно измерение между това на живите и на мъртвите. Където времето е спряло и всъщност така стигат до „виденията“ си.

Никога не лъжат. Напълно искрени и чисти създания, но заради нещата, които говорят и начина, по който ги изказват, често хората ги приемат за лъжкини и прокоби. Всичко, което бъде Предречено/Наречено от нея – се сбъдва, но не всяко нещо което кажат е Наричане.

Обичат слънчевата светлина и често могат да бъдат видени да се припичат. Така „презареждали“. Силно привлечени са от всякакви скъпоценности, но най-вече от златото. Материалистични са. Обичат книжа от всякакъв вид и сладките неща.

Най-силни са на двадесет и втори юни (най-дългият ден от годината), най-слаби на двадесет и първи декември (най-краткият).

Имат висока чувствителни към халюциногенни билки и субстанции, което ги предразполага към лесно развитие на зависимости към опиати. В същото време имат резистентност към отрови.
 

Някои известни слабости на орисниците:

Смъртни – Извън психическите разстройства, Орисниците не се различават от обикновените хора физически и са не особено трудни за убиване, ако може да ги изненадаш и си достатъчно бърз да преодолееш магията им.

Прекомерен мрак – когато нямат досег до слънцето силите им отслабват или се губят напълно.

Болести – въпреки, че не боледуват често, когато това се случи шансовете за смърт са големи, тъй като са резистентни към повечето лекове (тъй като са на базата на леки отрови).

Сол – ако погълнат прекалено голямо количество сол, или бъдат затворени в солен кръг, губят силите си.

Способности

Самодивите, още познати като диви, вийли, самовили и юди, са красиви жени със светли - почти бели коси и омайваща красота. Някога са били живи, но сега ходят на границата на живота и смъртта, единственото, което ги задържа е душата им обвързана с дърво. За тях това дърво и околността около него - дали парк, гора или градинка между блоковете, е сакрална и колкото по ограничена е толкова по-ревносттно я пазят. Пък ако имат късмета да е дълбоко скрита в някоя гора, я крият и не допускат никого до нея.

Тези, които живеят в горите, се движат на комуни. Живеят заедно и отговарят на старейшините на гората си. Всеки културен регион избира една старейшина (или още наречена Матрона за периода, в който е представител) на всеки седем години и я издига за представителка на самодивите в Събора.
Градските самодиви от друга страна са по-саможиви и често единаци. Обикновено природозащитници и върли борци за запазването на зелените площи в града си - все пак без тях, ще си отидат и собствените им дървета. Те рядко имат свои представители на събора, но участват в гласуванията на своя регион.

Мнозинството прави решенията в комуната на самодивите и се дава почит и тежест на гласовете на по-старите. Магическата сила и/или възрастта на една самодива определят мястото й в йерархията. Рядко някоя е толкова силна, че да вземе превес над по-възрастна и за това да противоречиш на старейшините си се гледа с лошо око.
На тях е позволено да Заприщват по-младите за прегрешения и когато ги учат на търпение, традиции и култура.

Въпросното Заприщване обикновено е временно - поставя се нещо като магическа бариера между вийлата и нейната Искра, но само по-силна и опитна такава може да го направи на по-слаба и само между диви - не могат да го правят на други магьосници. Възможно е да заприщиш по-възрастна самодива ако е по-слаба, но това е строго забранено и може да води до отлъчване от групата.

Възможно е и да бъде Заприщена самодива завинаги, но това се случва в много крайни случаи и след единогласно гласуване на цялата комуна.

Слабости:

- Смъртни: - По слабите вийли, които не са развили своето дърво/гора добре са податливи на движението на времето и макар и бавно могат да умрат. По силните пряко зависят от добруването на своето дърво.

- Огън: - Подобно на дриадите и не съвсем. Самодивите не са по-лесно запалими от обикновен човек, но изпитват все пак неистов страх от тази стихия. Ако околността на дървото им се запали го усещат като огън в дробовете си. Съответно недолюбват пепел и дим, но са по-скоро като алергични към тях.

- Сянката: - Да откраднеш нечия сянка не е лесно, но не и невъзможно. Дали ще я вградиш нещо, което създаваш на място или ще я уловиш със специално настроен предмет. Да откраднеш сянката на самодива е да я поробиш - ще изпълнява желанията ти и командите, но вечно ще търси начин да си върне нейното. Докато няма сянката си се равнява на обикновена жена и няма магически сили, но горко ти и тежко ако си я върне.

- Болести: - Но не обикновени човешки, а такива които ходят по растенията - ако се зарази дървото им и не могат да намерят достатъчно силна дриада, която да им помогне в лечението - могат и дървото и самодивата да си заминат